Сетивата и езиково-говорното развитие
Когато мислим за говор и език, обикновено си представяме уста, думи, звуци. Но всъщност детето учи да говори с цялото си тяло. Всяко едно сетиво подава информация на мозъка, пряко свързана с това как детето разбира и изгражда езика.
Слухът – фундаментът на речта
Детето чува звуковете на езика още в утробата и от първите дни на живота започва да ги разпознава, сортира и имитира. Без достатъчна слухова информация развитието на речта неизбежно се забавя. Слуховата обработка не е само въпрос на „чувам или не чувам" — важно е детето да различава близки звуци, да следва ритъм и интонация и да изолира думи от непрекъснат звуков поток. Всичко това е основа за артикулация, речников запас и разбиране на езика.
Зрението – езикът на контекста
Когато детето вижда куче и чува думата „куче", мозъкът изгражда асоциация. Зрителният контакт по време на общуване е един от най-ранните механизми за съвместно внимание — предпоставка за осмислен диалог. Лицевата мимика, движенията на устните и жестовете допълват речта. Затова визуалната среда около малкото дете — богата, разнообразна, жива — подхранва и езиковото му развитие.
Допирът – усещането, което дава думи
Детето опознава света чрез ръцете и устата си — докосва, стиска, поставя в уста. Именно чрез тези преживявания то изгражда понятия като „меко", „грапаво", „горещо", „студено". Без богат тактилен опит тези думи остават празни. Допирът в устната кухина е пряко свързан с артикулацията — децата с нарушена тактилна чувствителност в устата нерядко имат затруднения с точното произнасяне на звуковете.
Вкусът и обонянието – сетивата на първия речник
Дълбоко свързани с емоциите и паметта, тези сетива са богат повод за разговор, назоваване, описване. Те провокират детето да търси думи за своите усещания. В логопедичната практика вкусовите и обонятелните стимули се използват и за активиране на оралномоторните функции — дъвчене, преглъщане, движения на езика — всички предпоставки за чиста и разбираема реч.
Проприоцепцията – усещането за собственото тяло
За говора това означава: усещане за положението на езика, устните и долната челюст при произнасяне на всеки звук. Децата с недостатъчна проприоцептивна информация трудно „намират" правилната позиция за даден звук, дори когато го чуват и виждат. Проприоцептивното усещане се развива и чрез движение на цялото тяло — пълзене, катерене, физическа игра — тъй като тялото и речевият апарат работят в единство.
Вестибуларното усещане – равновесието и организацията на мозъка
Вестибуларната система е своеобразен „организатор" на мозъка — помага му да интегрира информацията от всички сетива и да поддържа нивото на внимание, необходимо за учене и комуникация. Деца с недостатъчна вестибуларна стимулация нерядко имат трудности с вниманието и с последователното изграждане на изречения. Именно затова движението — люлеене, въртене, скачане — не е просто игра, а храна за мозъка.
В работата ми с деца сетивната интеграция не е отделна тема — тя е неделима част от всяка логопедична оценка и терапия.
Снежана Милковски — Логопед · Детски психолог